Съобщаване на субекта на данните за нарушение на сигурността на личните данни

1. Когато има вероятност нарушението на сигурността на личните данни да породи висок риск за правата и свободите на физическите лица, администраторът, без ненужно забавяне, съобщава на субекта на данните за нарушението на сигурността на личните данни.
2. В съобщението до субекта на данните, посочено в параграф 1 от настоящия член, на ясен и прост език се описва естеството на нарушението на сигурността на личните данни и се посочват най-малко информацията и мерките, посочени в член 33, параграф 3, букви б), в) и г).
3. Посоченото в параграф 1 съобщение до субекта на данните не се изисква, ако някое от следните условия е изпълнено:
a) администраторът е предприел подходящи технически и организационни мерки за защита и тези мерки са били приложени по отношение на личните данни, засегнати от нарушението на сигурността на личните данни, по-специално мерките, които правят личните данни неразбираеми за всяко лице, което няма разрешение за достъп до тях, като например криптиране;
б) администраторът е взел впоследствие мерки, които гарантират, че вече няма вероятност да се материализира високият риск за правата и свободите на субектите на данни, посочен в параграф 1;
в) то би довело до непропорционални усилия. В такъв случай се прави публично съобщение или се взема друга подобна мярка, така че субектите на данни да бъдат в еднаква степен ефективно информирани.
4. Ако администраторът все още не е съобщил на субекта на данните за нарушението на сигурността на личните данни, надзорният орган може, след като отчете каква е вероятността нарушението на сигурността на личните данни да породи висок риск, да изиска от администратора да съобщи за нарушението или да реши, че е изпълнено някое от условията по параграф 3.
(86) Администраторът следва да уведоми субекта на данни за нарушението на сигурността на личните данни без ненужно забавяне, когато има вероятност нарушението на сигурността на личните данни да доведе до висок риск за правата и свободите на физическото лице, за да му се даде възможност да предприеме необходимите предпазни мерки. В уведомлението следва да се посочва естеството на нарушението на сигурността на личните данни, както и да се дават препоръки на засегнатото физическо лице за това как да ограничи потенциалните неблагоприятни последици. Такива уведомления до субектите на данни следва да бъдат правени веднага щом това е разумно осъществимо и в тясно сътрудничество с надзорния орган, като се спазват насоките, предоставени от него или от други съответни органи, като правоприлагащите органи. Така например необходимостта да се ограничи непосредственият риск от вреди би наложила незабавното уведомяване на субектите на данните, докато необходимостта от предприемането на целесъобразни мерки срещу продължаването на нарушения на сигурността на личните данни или срещу подобни нарушения би оправдало по-дълги срокове за уведомлението.
(87) Следва да се установи дали са били приложени всички подходящи мерки за технологична защита и организационни мерки, за да се определи незабавно дали е налице нарушение на лични данни и своевременно да се информират надзорният орган и субектът на данни. Фактът, че уведомлението е направено без ненужно забавяне следва да бъде установен, като се отчитат по-конкретно естеството и тежестта на нарушението на личните данни и последиците и неблагоприятното въздействие от него върху субекта на данни. Такова уведомление може да доведе до намесата на надзорния орган в съответствие със задачите и правомощията, които са му предоставени с настоящия регламент.
(88) При установяване на подробни правила за формàта и процедурите, приложими за уведомяването за нарушения на сигурността на личните данни, следва да се отдаде необходимото внимание на обстоятелствата, свързани с нарушението, включително дали личните данни са били защитени чрез подходящи технически мерки за защита, ефективно ограничаващи вероятността за измама с фалшива самоличност или други форми на злоупотреба. Освен това при такива правила и процедури следва да се отчитат законните интереси на правоприлагащите органи, когато ранното разкриване може ненужно да попречи при разследването на обстоятелствата, свързани с нарушението на сигурността на личните данни.