Разрешаване на спорове от Комитета

1. С цел да осигури правилно и последователно прилагане на настоящия регламент в отделните случаи, Комитетът приема решение със задължителен характер в следните случаи:
a) когато в случаи по член 60, параграф 4 засегнат надзорен орган е повдигнал относимо и обосновано възражение срещу проект за решение на водещия орган или водещият орган е отхвърлил възражението като неотносимо или необосновано. Решението със задължителен характер се отнася за всички въпроси, които са предмет на относимото и обосновано възражение, особено когато има нарушение на настоящия регламент;
б) когато има противоречиви виждания за това кой от засегнатите надзорни органи е компетентен за основното място на установяване;
в) когато компетентният надзорен орган не е поискал становището на Комитета в случаите, посочени в член 64, параграф 1, или не се е съобразил със становището на Комитета, дадено по член 564. В този случай всеки засегнат надзорен орган или Комисията може да отнесе въпроса до Комитета.
2. Посоченото в параграф 1 решение се приема в срок от един месец от отнасянето на въпроса от мнозинство от две трети от членовете на Комитета. Посоченият срок може да бъде удължен с още един месец с оглед на сложността на въпроса. Решението по параграф 1 е обосновано, адресирано е до водещия надзорен орган и всички засегнати надзорни органи и е със задължителен характер за тях.
3. Когато Комитетът не е бил в състояние да приеме решение в срока, посочен в параграф 2, той приема решението си в срок от две седмици от изтичането на втория месец, споменат в параграф 2, с обикновено мнозинство от членовете на Комитета. Когато членовете на Комитета са разделени поравно на две, решението се приема с решаващия глас на председателя.
4. Засегнатите надзорни органи не приемат решение по отнесения до Комитета въпрос съгласно параграф 1 в рамките на сроковете, посочени в параграфи 2 и 3.
5. Председателят на Комитета уведомява без ненужно забавяне засегнатите надзорни органи за решението, посочено в параграф 1. Той уведомява и Комисията за него. Решението се публикува на уебсайта на Комитета без забавяне след като надзорният орган е уведомил за окончателното си решение, посочено в параграф 6.
6. Водещият надзорен орган или, според случая, надзорният орган, до който е била подадена жалбата, приема окончателното си решение въз основа на решението, посочено в параграф 1 от настоящия член, без ненужно забавяне и най-късно един месец след като Комитетът е уведомил за решението си. Водещият надзорен орган или, според случая, надзорният орган, до който е била подадена жалбата, информира Комитета за датата, на която администраторът или обработващият лични данни и субектът на данни са били уведомени за неговото окончателно решение. Окончателното решение на засегнатите надзорни органи се приема по реда на член 60, параграфи 7, 8 и 9. Окончателното решение се позовава на решението, посочено в параграф 1 от настоящия член, и в него се уточнява, че посоченото в посочения параграф решение ще бъде публикувано на уебсайта на Комитета в съответствие с параграф 5 от настоящия член. Към окончателното решение се прилага решението, посочено в параграф 1 от настоящия член.
(136) При прилагането на механизма за съгласуваност Комитетът следва да излезе със становище в рамките на определен срок, ако такова решение бъде взето с мнозинство от неговите членове или ако това бъде поискано от засегнат надзорен орган или от Комисията. На Комитета следва също да бъде делегирано правомощието да приема решения със задължителен характер в случай на спорове между надзорни органи. За целта той следва по принцип да взема с мнозинство от две трети от своите членове решения със задължителен характер в точно определени случаи, когато има противоречиви становища сред надзорните органи, по-специално в механизма за сътрудничество, между водещия надзорен орган и засегнатите надзорни органи по съществото на спора, по-специално дали е налице нарушение на настоящия регламент.
(143) Всяко физическо или юридическо лице има правото да внася иск за отмяна на решения на Комитета пред Съда при условията, предвидени в член 263 от ДФЕС. Като адресати на тези решения, засегнатите надзорни органи, които желаят да ги оспорят, трябва да внесат иск в срок от два месеца от датата, на която са били уведомени за тях, в съответствие с член 263 от ДФЕС. Когато решенията на Комитета засягат пряко и лично администратора, обработващия личните данни или жалбоподателя, те могат да внесат иск за отмяна на тези решения в срок от два месеца от публикуването им на уебсайта на Комитета, в съответствие с член 263 от ДФЕС. Без да се засяга това право по член 263 от ДФЕС, всяко физическо или юридическо лице има право на ефективни правни средства за защита пред компетентен национален съд срещу решение на надзорен орган, което има правни последици за това лице. Подобно решение се отнася по-специално за упражняването на правомощията за разследване, даване на разрешение и корективните правомощия на надзорния орган или оставянето без разглеждане или отхвърлянето на жалби. Същевременно правото на ефективни правни средства на защита не обхваща мерки, взети от надзорните органи, които не са с правно задължителен характер, като становища или консултации, предоставени от надзорния орган. Производствата срещу надзорния орган следва да се завеждат пред съдилищата на държавата членка, в която е установен надзорният орган, и следва да се водят в съответствие с процесуалното право на тази държава членка. Тези съдилища следва да разполагат с пълна компетентност, която следва да включва компетентност за разглеждане на всички фактически и правни въпроси, свързани с разглеждания спор. Когато дадена жалба е била отхвърлена или оставена без разглеждане от надзорен орган, жалбоподателят може да заведе дело в съдилищата на същата държава членка. По отношение на средствата за правна защита, свързани с прилагането на настоящия регламент, националните съдилища, които счетат, че е необходимо решение по въпроса, за да им даде възможност да се произнесат с решение, могат или — в случая, предвиден в член 267 от ДФЕС — трябва да поискат от Съда преюдициално заключение относно тълкуването на правото на Съюза, включително на настоящия регламент. Освен това в случай на оспорване пред национален съд на решение на надзорен орган, изпълняващ решение на Комитета, и ако валидността на това решение е под въпрос, този национален съд няма правомощието да обявява решението на Комитета за невалидно, а трябва да отнесе въпроса за валидността до Съда в съответствие с член 267 от ДФЕС, съгласно тълкуванието на Съда, когато счете решението за невалидно. Национален съд обаче не може да отнесе въпрос за валидността на решението на Комитета по искане на физическо или юридическо лице, което е имало възможността да внесе иск за отмяна на това решение, по-специално ако е било пряко и лично засегнато от това решение, но не го е направило в срока, определен в член 263 от ДФЕС.